Тест за автоимунни заболявания - Център по Ортомолекулярна Медицина

Автоимунни заболявания

Автоимунните заболявания представляват група от нарушения, при които имунната система на тялото погрешно атакува собствените си тъкани. Тази неправилно насочена имунна реакция може да засегне различни части на тялото, водейки до широк спектър от симптоми и усложнения. Разбирането на тези заболявания е от съществено значение за ефективната диагностика и лечение

Какво Представляват Автоимунните Заболявания?

Автоимунните заболявания възникват, когато имунната система, която е проектирана да защитава тялото от вредни нашественици като бактерии и вируси, погрешно се насочва към здрави клетки. Това може да бъде резултат от комбинация от генетична предразположеност и фактори на околната среда. Има над 80 вида автоимунни заболявания, като най-често срещаните са ревматоиден артрит, лупус, множествена склероза и диабет тип 1.

Симптоми на Автоимунните Заболявания

Симптомите на автоимунните заболявания варират широко в зависимост от конкретното състояние и засегнатата част на тялото. Честите симптоми включват:

Умора: Постоянна и необяснима умора.
Болка и подуване на ставите: Особено при състояния като ревматоиден артрит.
Кожни проблеми: Обриви, лезии или промени в цвета на кожата.
Храносмилателни проблеми: Като болка в корема, диария и подуване.
Субфебрилна температура: субфебрилната температура е често срещана при много автоимунни заболявания.
Подути жлези: Увеличаване на лимфните възли.
Мускулна болка и слабост: Често се срещат при заболявания като лупус и множествена склероза.

Диагностика на Автоимунните Заболявания

Диагностицирането на автоимунните заболявания може да бъде предизвикателство поради припокриването на симптомите с други състояния. Диагностиката обикновено включва:

Медицинска история и физикален преглед: Подробна история на пациента и преглед от здравен специалист.
Кръвни тестове: За проверка на автоантитела, маркери на възпаление и други специфични показатели (например, ANA тест за лупус).
Образни изследвания: Като рентгенови снимки, ЯМР или ултразвук за оценка на възпалението и увреждането на ставите и органите.
Биопсия: В някои случаи може да се вземе проба от тъкан за изследване.

Усложнения на автоимунните заболявания

Ако не се лекуват, автоимунните заболявания могат да доведат до сериозни усложнения, включително:

Увреждане на органите: Хроничното възпаление може да увреди важни органи като сърцето, бъбреците и белите дробове.
Повишен риск от инфекции: Поради компрометирана имунна система.
Хронична болка и инвалидност: Постоянната болка и увреждането на ставите могат да доведат до физически ограничения.
Сърдечно-съдови заболявания: Възпалителните състояния увеличават риска от сърдечни заболявания.
Проблеми с психичното здраве: Хроничното заболяване може да доведе до депресия и тревожност.

Лечение с Биорезонансна и Озонова Терапия

Докато традиционните лечения за автоимунни заболявания обикновено включват имуносупресивни лекарства, иновативни терапии като биорезонанс и озонова терапия набират популярност.

Биорезонансна Терапия: Биорезонансната терапия е неинвазивно лечение, което използва електромагнитни вълни за диагностика и лечение на заболявания. Тя работи на принципа, че всяка клетка в тялото излъчва електромагнитни честоти. Когато тези честоти се нарушават от заболяване, устройствата за биорезонанс могат да открият тези промени и да ги коригират, като помагат за възстановяване на нормалната клетъчна функция.

Озонова Терапия: Озоновата терапия включва приложение на озон газ (O3) за подобряване на оксигенацията и модулиране на имунната система. Тази терапия подобрява кръвообращението, намалява възпалението и подпомага естествените процеси на оздравяване на тялото. Озоновата терапия може да се прилага чрез различни методи, включително интравенозно озониране, озонирана вода и ректална инсфлация.