Вагинална инсуфлация

Вагинална инсуфлация е смесен метод на приложение на озон– локален и системен. Посредством вагинален наконечник се прилага определено количество и концентрация на кислородо-ознонова смес. Тук, за разлика от ректалната инсуфлация, е необходима предварителна промивка и използване на вагинален лубрикант след процедурата, поради изсушаването на вагиналната лигавица. Процедурата продължава 15-20 минути и може да се използва както за локални проблеми, така и за инфекции в малкия таз.

Как действа озонът?

Доказани са множество положителни действия на озона, определяйки неговото широко приложение при редица заболявания.

Директно антимикробно действие – за разлика от макроорганизмите и човека, вирусите, гъбичките и бактериите не притежават естествена антиоксидантна защитна система и загиват поради мощния окислителен ефект на озона
Клетъчно активиране на метаболизма и стимулиране на тъканната регенерация – озонът стимулира образуването на АТФ (аденозинтрифосфат) в митохондриите на клетката и покачва енергийните и запаси, което подобрявата нейната издържливост. Активирането на VEGF (васкуларно-ендотелен растежен фактор) при озониране, стимулира епителообразуването и разрастването на нови кръвоносни съдове, което е в основата на регенеративните функции на озона и широкото му приложение при рани.
Кислородонасищащ и антихипоксичен ефект – озонът има висока прониквателна способност и достига до трудно достъпни, исхемизирани и недобре кръвоснабдени зони на тялото, улеснява отдаването на кислород към тъканите и стимулира образуването на NO (азотен оксид). Той от своя страна има мощен съдоразширяващ ефект.
Антиоскидантен ефект – озонотерапията предизвивка контролиран и краткотраен микрооксидативен стрес с последващо компенасторно включване на мощни антиоксидантни защитни механизми.
Противовъзпалителен и противоболков ефект – при озонирането се активират редица медиатори на възпалението и болката като простагландини, простациклини и др. Чрез включвне на антиоксидантните механизми се неутрализират свободните радикали в огнището на възпалението. По този начин се скъсяват във времето инфламаторните процеси и се постига обезболяващ ефект.
Имуномодулиращ ефект – озонът не е антиген и не дразни имунната система. Чрез стабилизиране обмяната на клетките постига своя имуноподулиращ ефект без странични реакции.
Детоксикиращи свойства – чрез намаляване на опасните свободни радикали се постига необходимия за детоксикацията оксидативно – редукционен баланс. Детоксикиращите функции на озонирането са свързвани и с активирането на чернодробните и бъбречните клетки, както и с директното окисление на някои от натрупаните токсини в кръвта и тъканите.